Докато си пиеше кафето, чу, че трябвало да се мисли. Едва не се задави от смях. Ама че простотии – да мисли днес… Баш днес! Когато има толкова работа… Трябва да отскочи до село, да види старите, да удари някоя мотика на лозенцето, да обере каквото там е станало, че жената заръча, да разпредели какво да остави на възрастните – хем да са доволни, хем жената да не мърмори, че само, защото обработвали двора, им оставя от реколтата, та едва стигала да занесе на техните в панелния блок…
Изобщо – много работа… А тия – мислене???
Има кой да мисли, той няма време, зает е. Светът му е вече устроен – какво да му мисли? Животът е ежедневие. Включва сутрин кафеварката – и не му мисли колко кафе да сложи, да го следи да не изкипи, че и захар да измерва… Грабва чашката и – готово… Техника в живота, техника навред.
Мислене…
Животът е действие, ако се замислиш – край…
Да мислят магаретата, че имат големи глави, неговата едва стига за ежедневието. Добре, че рано усвои тънкостите на битието. Само трябва ...