Белези
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото няма какво да крия. Покрих част от кожата си с мастило, близо до белезите. Грозен морски дракон, който не пасва с нито една рокля или обувки, но дяволски ми отива на голата кожа. И това е защото не се крия, не крия през какво минах, не крия белезите си, както правех в началото. Вече не! С годините осъзнах, че те са красиви и са толкова част от мен, колкото и краката. Крака, които можеше и да не пораснат. Белезите ми са спомен от срещата със смъртта и куража да ѝ кажа- "Не днес!"
Не всеки има привилегията да преговаря с нея. Но тя винаги те изпълва със жажда за живот. Истината е, че и на деветдесет да стана пак ще ѝ кажа:-По дяволите, живее ми се! Имам какво още да взема и да дам на живота. Имам нужда да живея, да усещам как въздухът пълни дробовете ми, да чувствам как кръвта циркулира във вените и да мечтая. Искам да виждам красотата, да чувствам красотата, да допринасям за красотата на тази земя. Искам да се будя със спиращи дъха гледки, като тази от балкона ми- просторно небе, висока планина, гъста вечнозелена гора и да застивам в капана на времето, без да мога да отделя очи от тези картини, знаеки, че и това ще има край.
Научих си урока и вече съм оголена пред света. Ако нещо не ти харесва, не го търпи! Ако нещо ти доставя удоволствие, наслади се! Следвай сърцето и собственият си компас, защото един ден смъртта е неизбежна и на линията, когато преминаваме в безвремието, може да съжалим единствено за онова което сме пропуснали. Не пропускай живота, криеки, че си го живял.
© А. А All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Иван 🙂
-
Харесва ми! Поздрав!
-
Безжичен, няма форма неопределено иначе него щях да дам, размишления са да, може би сте прав има допир с есе.
Благодаря, че сте тук! -
Текстът не е лош. Не ми се прави анализ, пък и защо - щом авторът го е публикувал, той най-добре знае защо. Само ми се струва, че по форма това е вид есе, но не е задължително авторът да е съгласен с мен. Друго искам да кажа - тук виждам потенциал и ако има по-философско задълбочаване, могат наистина да се получат интересни работи. Аз ще.чакам. А и още нещо - тук е прието да си говорим на "ти" и лично аз го предпочитам.
-
О, ни най-малко. Особено когаго имаш какво да кажеш. 😉
-
Ама защо ми се извиняваш? 😊 подробнохолиците са си страхотни! Надявам се не се сърдиш, че си позволих да се намеся с малко спам под произведението ти... падам си дърдорко (коменторко?) 😆
-
Зигфрид, извинявай, разбрах те напълно. Просто си ти казах, че съм подробнохолик :D
Тая диагноза включва и намеса в превода. :D :D -
Да, Каролин, и аз това казвам 😘😊 тъй де, без страх няма кураж нещо такова
-
Благодаря, SMooth. Да , живее ми се! Хубав е живота, когато го гледаш от тая камбанария.
Ивайло, ами това е през моите очи. Тя е такава за мен, нещо неизбежно от което не ме е страх. Страх ме е от смърта до толкова колкото, може да ми отнеме мои близки. Това не мога да преглътна. Може би и нагласата ми към смъртта идва от факта, че рано се срещнахме, бях си дете, на 13. И не ме беше страх, знаех какво е, беше ми обяснено, знаех какво губя, но и видях какво ме чака. Поне и до днес го вярвам. Не мисля за преспективата какво ще се случи на Земята с мен, а за това което става с онова 21 грамово нещо, което се пренася другаде. Затова имам куража, въпреки страха. А белезите, дълго ги криех, докато почна да мисля така. Благодаря ти!
Малко и дългичко става, та:
П.С.Куража, не изключва страха. Страх винаги има, Зигфрид. Просто трябва да си каже човек, че е по-голям от страха и да пристъпи в неизвестното, така е. -
Ив, позволяваш ли да ти отговоря? Кое те кара да мислиш, че другите не са имали реални срещи? От моя гледна точка пък ще ти кажа, че си е страшно. И първият път, и следващите пъти пак, така де, инстинкта за самосъхранение на човека винаги ще го подтиква да се страхува от смъртта, или по-скоро от момента, в който животът става на Game over и вече няма потенциал за доразвиване. Когато това започва да се случва сравнително често, да не казвам ежедневно, или човек се среща със смъртта, или това му се напомня (смъртта не се усмихва на нея не й пука така да се изразя) и човек си променя малко мирогледа.Не може да се свикне със смъртта, но можеш и да придобиеш известно количество кураж, за което споменаваш, и за което аз четях в текста на Каролин. Разбира се, твоят опит не е за пренебрегване, със сигурност, само те моля да не неглижираш мнението на другите. Всички сме хора 🙂 извини ме, ако се намесвам невъзпитано, но се счетох длъжен да го напиша, понеже съм бил и аз на срещи, тъй де 🙂
-
"Живее ми се!" Много хубаво послание, истинско, чисто!
Нека живеем, а не да се крием от живота. -
Росица, вярно е!
Благодаря ви!😊 -
Звучи ми като вик, отправен към живота! Силен, искрен. Всеки има белези, но не всеки умее да ги носи! Поздравления!
-
Зигфрид, Гедеон -Благодаря ви!
Усмихвате ме и с творби и с коментари!
Зигфрид, много може да се разсъждава и точно това искам да постигам, да карам читателя да се замисли. А имам усещането, че ти и от опит, си оценил живота.
-
Казваш много с малко думи. Най-важното е да живеем, докато сме живи... Когато приемаш живота за това, което е - безценен дар - и се стремиш да живееш така, че да не причиняваш вреда на живота (приемай живи същества, изобщо всичко, което е живота), доколкото можеш, а да служиш на доброто, тогава живееш... А другото - когато дойде времето. Мога и още да разсъждавам, но ще се спра. Вече дълго мислих какво да напиша. Аплодирам те, Каролин! 🙂
-
Ивелина, благодаря ви! 💐
-
Много силно! Очите ми се напълниха! Поздравявам те за силата и за посланието, които носи творбата ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
