7 min reading
Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, новата, в полутъмната хотелска стая. И се видях как я приближавам, сластно я притеглям в обятията си… Като закачи етикета с цената, цялата тая красота се срина, рухна в краката ми, напомняйки мизерната стойност на месечната ми заплата. Обърнах се да си ходя. Преди да пресека, погледнах към тротоара отсреща - жена ми. Изтръпнах! Ами сега? Дали ни е видяла? Да хукна из тълпата да бягам, като хлапак, а после да отричам – не, не съм бил аз – тъпа работа. Половината град ме познава, ще съм егати смешника. Тогава? Какво да лъжа? Как да замажа положението, мамка му! Никога досега не е проявявала открити признаци на ревност, но всичко до време.
Наближава. Разбутва нетърпеливо хората, повдига се на ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up