Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, новата, в полутъмната хотелска стая. И се видях как я приближавам, сластно я притеглям в обятията си… Като закачи етикета с цената, цялата тая красота се срина, рухна в краката ми, напомняйки мизерната стойност на месечната ми заплата. Обърнах се да си ходя. Преди да пресека, погледнах към тротоара отсреща - жена ми. Изтръпнах! Ами сега? Дали ни е видяла? Да хукна из тълпата да бягам, като хлапак, а после да отричам – не, не съм бил аз – тъпа работа. Половината град ме познава, ще съм егати смешника. Тогава? Какво да лъжа? Как да замажа положението, мамка му! Никога досега не е проявявала открити признаци на ревност, но всичко до време.
Наближава. Разбутва нетърпеливо хората, повдига се на ...