stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
Jan 13, 2009, 9:55 PM

Бесило... 

  Prose
766 0 2


Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.


Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие плътта.


Бесилото ме чака. Зове ме. Изпраща ми хладния си поздрав. Приканва ме да го увия около шията си и смирено да го притегна.
Тихо! Настъпи часът на смъртта за моята покорност...

... ... ... ... ... ... ... ... ...

Един въпрос...
Може ли да се погребе душа?

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Моля, пишете правилно, на български, а не на така наречената шльокавица!
    Благодаря.
  • Хм..според мен душата не може да се погребе..тя остава да живее в спомена за това, което си е отишло..
Random works
: ??:??