13 янв. 2009 г., 21:55
Бесило...
Tихо! Слушай шума на листата.
Изсъхналите клони се полюляват от вятъра. Някои пропукват.
Закачено на тях виси моето бесило. Здраво затегнатата примка тръпне в очакване. Нетърпелива е някой да увисне на нея.
Иска и се да спре нечий дъх и отново студено тяло да полегне в празен гроб.
Пръст да покрие плътта.
Бесилото ме чака. Зове ме. Изпраща ми хладния си поздрав. Приканва ме да го увия около шията си и смирено да го притегна.
Тихо! Настъпи часът на смъртта за моята покорност...
... ... ... ... ... ... ... ... ...
Един въпрос...
Може ли да се погребе душа?
© Стефка Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хм..според мен душата не може да се погребе..тя остава да живее в спомена за това, което си е отишло..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря.