Самолетът се разтресе, когато пуснаха двигателите. Започна бавно да се засилва по пистата и крилете му се извиха като на птица.
– Виж! – посочи момичето с малкото си показалче.
Седеше срещу мен. Кимнах без да поглеждам. Не исках да виждам.
– Сега ще се отделим от земята – съобщих и се огледах в кабината. Малката седеше съвсем сама. Къде са придружителите ѝ? Носеше къса поличка и гащичките ѝ се навираха в очите неуместно. – Къде са родителите ти?
Сигурно майката се пудри в тоалетната, въпреки че на излитане е забранено. А бащата пие последната или първата си бира при стюардесата. Така реших.
Момичето ме погледна с бистрия си поглед и се взря в прозореца. Друсането стана по-силно.
– Ние ще литнем! – извика тя и закри очи. – Ще полетим в небето!
Беше забравила да пристегне колана си. Опитах се да помогна, но трябваше да развържа своя. Къде са придружителите на това момиче, по дяволите! А и стюардесата къде е?
Залитнах и се стоварих върху нея. Постоях известно време така, докато усетих, че ...