– МОЛЯ? Я ПОВТОРИ?

– Ами… Ваше Адско Величие… Ами те… такова… синдикат… за правото на достоен труд на свръхестествените създания. И… такова… ами… синдикатът организира стачка…

– СТАЧКА?

– Да, стачка…

– СТАЧКА! 

– Мирен протест. 

– В МОЯ АД! СТАЧКА! И ТИ СМЕЕШ ДА НАРЕЧЕШ ТОВА ИЗВРАЩЕНИЕ МИРЕН ПРОТЕСТ, ЖАЛКА ТВАР ТАКАВА?

– Ваша Мрачност, бъдете разумен. Не убивайте вестоносеца. Моля Ви!

– Ти и целият ти род ми принадлежите до края на времето. Клели сте се с кръвта си. В замяна сте получили не една и две облаги. И ТИ ДРЪЗВАШ ДА МИ ДЪРЖИШ СМЕТКА КАКВО ЩЕ СТОРЯ С ТЕБ?

– Призовавам здравия Ви разум. Ваше Величество е успешен водач и ние се гордеем, че сме под ръководството Ви. От само себе си е ясно, че да Ви се опълчваме е проява най-малкото на дълбоко неуважение към личността Ви…

– Аз пък призовавам искреността и лоялността ти към мен, Йезабет. Нямаш право да ме лъжеш. Кой от всичките кретени, предозирали при злоупотребата с  изсмукания от телевизионни риалитита и ориенталски сапунки човешки интелект, роди гениалната идея да въстава срещу мен? И с какъв акъл решихте на краставичар краставици да продавате?

– Моля Ви, само не ме връщайте в кръга на послушните данъкоплатци, работещи от девет до пет… 

– Няма да ти се размине само с това. Ще бъдеш търговски консултант. Със съботно-неделни дежурства. На минимална работна заплата.

– Баал беше.

– Баал. Хм. Добре. Ще я видим тая работа. Свободен си, Йези! И заради това, че остана верен на Господаря си те награждавам с ето тези “ярки звезди”. Истинска плеяда, каймакът на обществото.

Дребничкият тъмнокос и тъмноок демон се поклони на повелителя си, оставяйки му пергамента с прогорени в него искания на протестиращите и мигом изчезна от зоркия му сюрреалистично-сапфирен поглед. Разбира се, не забрави да вземе със себе си перата, които помещаваха в себе си съдбите, а и душите на няколко известни фигури от международната политика и побърза да се заеме с планираните световни промени. Те  щяха да доведат до уж нов ред, но на практика да сгъстят още повече Мрака, надвиснал над човечеството.

“ Каквото сам си направиш, никой не може да ти причини. В името на всички велики космически ужаси! Протест! В моите владения! Как за толкоз хиляди години на никого не му пречеше среднощната работа, безплатния труд, извънредните часове и вредните условия? Защо изведнъж зомбитата пожелаха ежемесечно снабдяване с устойчиви на опън конци и гаранционен ремонт на крайниците? Защо вампирите започнаха да се интересуват от веган-кръв и да приемат в редиците си тревопасни неумрели празноглавци? Самото определение за “вампир” е хищник, за Бога! Нищо лично, баща ми! Ами вещиците и сукубусите? Те пък съвсем го обърнаха на диверсия! Няма и едно сабатско сборище, което да е останало цяло. Всичките ги събориха и пратиха за строителен материал. ЗА ЦЪРКВИ! И защо? Щото искали четиридневна работна седмица и ТРИ ГОДИНИ ПЛАТЕНО МАЙЧИНСТВО! И двоен трудов стаж!  Ще ме извиняват, ама… 

Не, какво ще ме извиняват! Няма да я бъде тая! Аз да не съм вчерашен! Ако се съглася сега, утре ще настояват за премахване на седемте смъртни гряха и за приемане на доброволната саможертва като законно платежно средство. И ще си разменят души до Второто пришествие. Не, не мога да си го позволя. Трябва да се направи нещо по въпроса. Иначе…”

Въпреки нервното крачене с ръце зад гърба и двайсетината литра кафе от вендинг машина  което изпи( все пак трябваше да дава страховит пример на подчинените си), Негово Адско Величество Светлоносецът или просто Звезди, както обичаше да го наричат в тесния му кръг от съдружници( понеже в занаят като неговия не можеше и дума да става за приятели, а само за интереси), мислите му не успяваха да се съберат и да родят така желаното решение. 

Звезделин Светославов Господев. Това необикновено  име, напълно подобаващо на очарователната същност на притежателя му, той беше получил когато за пръв път слезе на Земята, за да се занимава с несъвършените смъртни творения, наречени хора. Властелинът на Тъмата от зората на времето беше известен като най-красивият сред събратята си. И дори падението му от лоното на Светлината не помрачи външността  му. Висок и строен блондин, с изразителни небесносини очи, тънък и изящен нос и плътни устни, извити през по-голямата част от времето в прелъстителна усмивка. Любимото му облекло беше стилният мъжки костюм във викториански стийм-пънк стил в багрите на упадъчното червено. В този си вид той управляваше вселенските страхотии, но и обичаше да се развлича като уличава поданиците си в измяна. Разбира се, с персонал като неговия това си беше задължителна част от ежедневието, наред с жертвоприношенията, магиите, бедствията и разбира се бавното но сигурно деградиране на най-забавните обекти на манипулация. Човеците.

Звезделин никога не го правеше лично. Обикновено делегираше отговорности на принцовете и кралете си. Все пак огнената бездна бе доста обширно владение, а добрият ръководител знае как да мотивира своя екип. Дори мотивацията да включва предложения, на които те да не могат да откажат.

Точно такава оферта Звезди Рогатия щеше да отправи към обвинения в предателство Баал или както беше известен наоколо- Козомяукащият жабопаяк. Накратко- Вели Зоопарка. Та след много малко, дори по-малко от една мисъл време, Вели Зоопарка или щеше да се сдобие с още един ресор, в който да демонстрира несравнимите си по изкусност интригантски умения, или да бъде изпратен в изгнание във вида на чакащ пред банкомата пенсионер в България. В ранните сутрешни часове на седмо число. 

Звезделин обаче не бързаше нито с наказанията, нито с поощренията. За да стигне до дъното на тая история за правата на фантастичните твари, населяващи царството му и извършващи съответните услуги в полза на Тъмата, той се нуждаеше от погледа на неутрален наблюдател. И от коментарите му. Достигането на тази, на пръв поглед лесна цел, изискваше взаимодействие точно с онези, които благодарение на вещото вмешателство на лично обучените от него кадри се движеха стремглаво към собствената си гибел. А именно- хората.

“ Кое е онова нещо, което кара хората да се замислят? Личните им преживявания като мизерни прашинки от Вселената? Глобалните събития? Спомените за катаклизми? Кое? 

За цялата им история не си спомням и един случай, в който да са си взимали дълготрайна поука. Сякаш признаването на една изстрадана истина има срок на годност. И като се смени епохата,  мъдростта спира да бъде модерна и се заменя с някакво пълно безумие. 

Интересно, мен защо ме е грижа? Та нали за нас човеците винаги са били просто средство? Инструмент за осъществяване на неподвластни на време и пространство дела. Х-м-м…”

И докато се беше вглъбил в мислите си, Звезделин напълно естествено забрави да забележи стоящия в трепетно очакване пред огнения му трон демон Баал.

Гротескното създание изглеждаше така, сякаш беше домашното на второкласник по Бит и техника. Изработено с пълна липса липса на ентусиазъм, но пък щедро подправено с множество родителски псувни: Калпаво зашити една до друга глави на котка, козел и жаба, вместо туловище- някаква желеподобна, клатеща се аморфна маса, а на мястото на краката се олюляваха  ходилните крайници на паяк. На светло, Вели Зоопарка предизвикваше най-малкото усмивка при всяка своя поява. Само че на Негово Адско Величие въобще не му беше до шегички в момента.

– Н-н-н…Нач-ч-ч-ч…В-в-в…

– О, Велчо, мойто момче! Заповядай, моля те!

– А-а-а…Йез-з-з-з-з…

– Виж сега, не съм  в настроение. Ама никак. Йезабет те натопи, ясно ми е. В духа и в най-добрите традиции на гилдията, разбира се. Ще му се зачете на следващия съвет. Обаче искам да знам кой и как пусна мухата? И моля те, мини на мисловно предаване на сведения, иначе ще откараме до Валпургиевата нощ с нашия разговор. А едва сме изпратили Деня на Вси Светии.

“ Шефе, не искам да съм груб, обаче е време за модернизация. Вярно, шуробаджанащината и бюрокрацията на двайсети век ни свършиха страхотна работа като вгорчаваха много качествено  живота на смъртните, но те и с тях свикнаха. Трябват ни нововъведения. Правата и свободите на различните чрез определянето на квоти за назначаването им на определени постове. Залитането в крайности чрез узаконяване на приемани до момента болестни и престъпни отклонения за норма и вкарването на досегашната норма в забранения списък. Пълно премахване на всякакви ограничения пред незрелите социално и интелектуално мозъци на децата им…”

– Не мога да отрека, че идеите ти са свежи и има потенциал в тях. Но ако все пак реализацията им се провали?

“ Е, шефе! Да не би да я играем от вчера тая игра? В случай на производствена грешка, добрата стара война ще ни реши проблемите. Нали знаеш, че като се затормози системата просто рестартираш и ше се опрай…”„

– Точно това ме тревожи. Тия вредители и войните вече не ги повалят. 

“ Болести? Глад?”

–Не. Виж какво стана с пандемията. А гладът даже вече го има в списъка с лекарства на нетрадиционната медицина. Истинска панацея.

“ Бездетност? Материализъм и хедонизъм?”

– Точно тях практикуват в момента. И са повече от щастливи. Е, не всички, но по-голямата част…

“ Ами тогава… Що не се поинтересуваш лично какво би ги направило нещастни? Или да изпратиш някой и друг демон? Де да знам, то всяко чудо за три дни и ако отделиш зърното от плявата, може и да откриеш разковничето.”

– От тук по-подробно, моля те.

“ Ами гледай сега, нали знаеш че всяко стадо си има мърша. В нашия случай е обратното. Сред морално и интелектуално деградиращите човеци, следващи насоките ни, за голямо наше съжаление се намират и такива, които отказват да се подчинят на всеобщия ход на събитията. Те по някакви странни и статистически неизчислими  причини успяват да съхранят и даже да издигнат на по-високо ниво духовността. Единици са, обаче се открояват толкова ярно, че дори заслепените от непрекъснатото удовлетворяване на плътските си нужди суетни глупаци ги забелязват. И, макар че хич не е за вярване, проявяват усилие да мислят. То е нужно точно толкова- едно минимално напрягане на мозъка за да разбереш, че движението по течението води към водопада на гибелта ти, а не към спасението.”

– Баал, направи ми услуга и спри да четеш книги за известно време. Главата ме заболя от твойте метафори и сравнения.

“ Мисълта ми е, че за да направиш една голяма група от хора роби, първо трябва да обезвериш водачите им. За да спрат да се борят. Да включат телевизора, да отворят бирата, да свалят кебапчетата от скарата и да се залепят между екрана и дивана си. Също като безполезното множество, което само ако поискат, могат да поведат на епична борба за справедливост.”

– Не, Баал, сериозно. Спри да четеш. Искаш ли кафенце?

“ Мерси! Вече пих канализационна вода. От солидарност.”

– Похвално. Та не те разбрах по отношение на черните овце, белите врани, открояващите се от тълпата светли водачи в тъмните времена…

“Писатели. Учени. Учители. Или просто хората, които четат и си вадят правилните изводи от прочетеното. Ако искаш умно решение, питай умен човек.”

– Вече разбирам. Или поне така смятам. Ще видим. Е, ами… Явно няма да ти се наложи да си на гишето в аптеката в първия ден от изплащането на пенсиите. 

“ Е, защо да поставяш такава важна задача на такъв незначителен кадър като мен. Все пак си имаш зашеметяващия омайник Йезабет. Кой, ако не той, ще успее да убеди лелчето - яростна разпространителка на блокови клюки, че антидепресантите и наркотичните обезболяващи се изписват на специална рецепта от личния лекар и е абсолютно наложително да се разходи до кабинета му, за да си вземе такава, макар че от двайсет години си ги е купувала ей така, без каквито и да е пречки…”

– Непременно ще взема под внимание забележката ти. Свободен си. И…Баал?

“ Да, Ваша Мрачност?”

– Можеш да считаш проклятието за снето. Те и без това второкласниците вече умеят единствено да скролват по тъч-скрийнове. Къде ти занимания по труд и техника…

“ Може ли да помоля за отсрочка? В смисъл, не че си умирам от кеф да изглеждам като ходещ гювеч, ама микроблейдингът, епилацията  и гланцът за устни не са ми в топ-три приоритетите за ежедневна грижа. Мъж съм все пак.

– Е, така да бъде. Не съм предполагал, че някой ще предпочете да изглежда като плашило, пред това да е…

“ Човек? Благодаря, ама те и хората отдавна не изглеждат като такива. Поведението ни е нашето лице пред обществото. А за мен днешните човеци са на светлинни години от определението “Венец на творението” Но може и моето мислене да се нуждае от модернизация.”

Баал не успя да се поклони тъй изящно както го стори преди него Йезабет, но пък искреността му беше на доста по-различно ниво. 

Звезделин го очакваше. Познаваше достатъчно добре цялото си страховито дяволско войнство, за да може да предвиди поведението и решенията им с няколко хода напред. Вели Зоопарка срещу Йези Тариката. Колко неравен двубой с напълно предизвестен край! 

Но битките трябва да се подбират. Универсално правило както в света на вечните, така и в онзи на смъртните.

“ Дам… Баал със сигурност ми даде добра идея… Писатели, учени, учители… Такива при нас се озовават доста рядко. А и там, откъдето идват,  не са в особен излишък. Е, струва си да се опита. Като начало, може би ще се наложи да проведем конкурс за най-добър фантастичен роман. Кой, ако не хората с най-богато въображение, може да предвиди ключовите събития, които ще сполетят човечеството след един или няколко века?”

Най-после, доволен от хода на мислите си, Негово Адско Величество се усмихна и отвори миниатюрния си личен портал към Земята. Предстоеше му изключително приятно преживяване и, предвкусвайки удоволствието от него, той мечтателно отправи всевиждащия си сапфирен поглед към скромните обитания на светещите с особено сияние човеци. Душите на творците на невидими светове…