– Това ще бъде последното ти интервю, Аделина. Реших да бъде с мен, тъй като в крайна сметка аз съм този, който състави и определи условията по договора. Ти пък се съгласи с тях и мога да твърдя с пълна увереност и неоспоримо удовлетворение, че изпълни съвестно всяко едно изискване. Предполагам, че си си подготвила доста въпроси към мен, на които с радост ще отговоря.
– Значи отношенията ни ще приключат? Имам предвид онези, задължаващи ме да общувам с твои преки подчинени.
– Отношенията ни никога няма да приключат след като веднъж вече са започнали. Да се разходим…
– Къде? Твоето царство тъне в разруха, положението в моето не е по-различно, на Земята пък въобще не желая да стъпвам. Кой знае дали няма пак да предизвикам някоя катастрофа с появата си?
– Хубаво е че имаш ясна представа за мащабите на мощта си. Вярно е, боговете трябва да стоят далеч от смъртните, защото дори едно кихване може да причини невиждани бедствия. Но с теб имаме цяла Вселена, из която да бродим. Ето!
Самаил разтв ...