8 min reading
– Този свят е изключително крехък. Като крилете на новоизлюпена пеперуда в ръцете на невръстно дете. Нужна е огромна сила, за да го поддържаш непокътнат. Аз усещам пулса му с всяка своя фибра и ме боли, когато той кърви заради междуособиците на хората. Старая се, дарявам цялата си мощ за да запълня пробойните и излекувам раните му. Безсмъртна съм, би трябвало моята отдаденост да е достатъчна, за да го съхраня. Там има толкова много от онова, което обичам с цялото си сърце, че не бих могла да си представя как ще съществувам ако той загине. Моят роден свят. Моята първа любов и най-горчивото ми разочарование…
– Скъпа моя… Не те наричам дете мое, защото доказа, че вече си съвсем зряла за огромната отговорност, която ти е отредена. Не просто си ми равна. Бих казал, че дори си много по-високо от мен вече. Не мога да бъда по-горд с избора си, Аделина. Ти си най-доброто, което можеше да сполети Вселената.
Да, нашата корона е тежка. Затова и не ни се налага да я носим сами. Аз имам това захарче ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up