Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата продължаваха да се реят, напълно подвластни на вихрите на непознатото измерение, усещайки странна и нарастваща свързаност с него. Сякаш действителността проникваше в тях и ги превръщаше в част от себе си, в своя сърцевина.
Образът на Самаил се оказа всъщност проекция на истинския Тъмен Властелин. Явно енергията му бе нараснала главоломно, за да успее да проникне тъй далеч и да създаде толкова ясен образ на себе си. Което бе напълно разбираемо, като се има предвид колко ядосан изглеждаше.
– Не можем да се върнем сами, Аделина. Не и без чужда помощ.
– Тогава какво ще правим?
– Ще разчитаме привързаността на Самаил към теб, както и ненавистта му към чичо ни да са достатъчно основание, за да ни измъ ...