– Съжалявам, че не успях да те защитя. Ще можеш ли да ми простиш?- плахо започна Анаил.

След внезапно разразилия се екшън, достоен за епизод от нашумял медицински сериал, уморената от усилията по спасяването на Звезделин Аделина бе излязла на покрива на сградата, в която доскоро отчаяно отброяваше  дните от остатъка от живота си. Изцеряването на работодателя ѝ, макар и под експертното ръководство на старшата вещица, я изцеди почти до краен предел. Чувстваше непреодолима нужда да проветри главата си, която тежеше така, сякаш бе излята от олово. 

Самаил остана под вещите грижи на Баба Кашлица и Баал, а Анаил съвсем незабелязано се прокрадна подире ѝ и я изненада в гръб, докато седеше на ръба с висящи в нищото крака.

Тя се обърна рязко и го стрелна с поглед. Изведнъж ѝ се прииска да изчезне на мига, но за съжаление още не бе овладяла летенето така добре като него.

– Това ли е истинският ти облик? Доста е… впечатляващ.

При други обстоятелства Аделина би проявила значително по любезно отношение към очарователния крилат мъж, който съвсем непринудено седна до нея и тъй непохватно се зае да възвръща благоразположението ѝ към себе си.

– Да, така е решил да изглеждам Отецът. 

– Повече ми харесваше като котарак.

– Ако искаш…

– Не ставай глупав! Анаил, нали? Да, определено умееш да привличаш внимание. И това може да се окаже проблем, но ще измислим нещо. Съжалявам, но леглото ми е тясно за двама души. Ще трябва да спиш на пода.

– Аз нямам нужда… Какво?

– Колкото и да съм ти сърдита, предпочитам твоята компания пред тази на демон. Извинявай, но козомяукащ жабопаяк някак си не се вмества в представата ми за дългосрочен съквартирант. Кой знае колко ще ми се наложи да ви търпя щуротиите! С подобна ежедневна гледка здравият ми разум няма да открета още дълго. А се нуждая от бистър ум, за да ровя из мръсните тайни на пъкъла.

– Наистина ли? Имам предвид, ти не си…

– Имаш предвид клетва към Тъмнината. И през ум не ми е минавало подобно безумие. Каквото щат да разправят, не желая да се присъединявам към гилдии или към който и да е от легионите на ада. Ако ще да ми предложат всичките богатства на света. Човек съм родена, човек ще умра.

– Значи ти дължа още едно извинение. Усъмних се в теб. Боях се, че ще се поддадеш на изкушението. Брат ми е изключителен в тази област. Още никой не му е устоявал.

– Дори и ти?

–  С него се познаваме от цяла вечност. Ясни са ми всичките му номера. Въпреки това не бих рискувал да ме обяви за свой противник. Баща ни го низвергна не защото Самаил се беше възгордял, а защото проумя, че някой би могъл да предявява основателни претенции към абсолютизма му. 

– Но ти не си го последвал, въпреки че му се възхищаваш толкова. Защото си спазвал правилата. Досега.

– Така е. Но сега ситуацията е критична. Вече ти казах…

– Това е било покушение, Анаил! Опитали са се да убият Дявола! Разбира се, че ситуацията е критична! 

– Ти само недей да откачаш! 

– Аз ли да не откачам? Аз! Искаш ли да ти покажа какво е истинска лудост? Искаш ли? Ето ти!

Аделина стана и без да се замисля, направи голяма и  уверена крачка през ръба към Небитието. Гравитацията я поде за няколко неизмеримо дълги момента, но Анаил реагира светкавично. Полетя след нея, хвана я в сигурната си прегръдка, предотвратявайки свободното ѝ падане и я приземи на покрива.

– Защо го направи! Имаш ли представа какво те очакваше там-долу?

Аделина се загледа в нереално сините му очи, уголемили  се от ужас и се запревива от смях.

– Изкарах ти акъла, а? Много си сладък така уплашен.

Ангелът стоеше озадачен и се колебаеше дали въобще си струва да отговаря на провокацията.

– Благодаря за спасяването! Наистина си те бива! Във всеки един смисъл.

Но изражението му придобиваше все по-мрачен характер.

– Е, хайде сега! Сърдит ли ще го играеш? Просто те пробвах. Имах нужда от нещо отпускащо. Доста се потрудих преди малко.

– Не бива да се шегуваш така. Следващият път може и да не успея.

– Това заплаха ли е? Заплашваш ме, че няма да си изпълниш професионалните задължения? Няма ли да се отрази зле на трудовата ти характеристика, белокрилчо? 

– Не си играй с мен, Аделина. Не бива…

– И ти не бива  да проявяваш пристрастия, но го правиш. Смяташ ли, че е редно да се привързваш към смъртна? Докога ще се преструваш? Колко ще издържиш? Нито съм сляпа, нито глупава, Ани. 

– Аз не…

– Да, ти не умееш да лъжеш. Не ти се е налагало допреди мен. Не знам защо точно на теб са ме възложили. Сигурно има основателна причина. Като например да тестват верността ти. Или силата на волята. Къде пише, че ангелите са неуязвими за изкушения? Един вече се поддаде.

– Искаш да кажеш, че всички ние сме кукли на конци?

– И кукловодът ни ръководи умело, да. Предполагам, че искрено се забавлява от облачния си трон да организира бунтове срещу себе си. Както и да мъти водата на най-любимия си син.

– Ти говориш за неописуема мерзост. Ето това вече сериозно ме плаши. Страхувам се за душата ти, Лина. 

– Душата ми отдавна е осъдена, мили мой ангеле. Но поне ти още имаш шанса да се спасиш . Бягай, докато не е станало прекалено късно!

Анаил виждаше как стихията се разбеснява  все по-страховито у нея. Тя гореше с ярък пламък, подчертаващ съвършено синьо-зелените прозорци към онзи тъй необятен и неустоимо привлекателен свят, отстоящ отвъд точката на невъзвръщане.

– Не мога. По-скоро бих умрял, отколкото да позволя да падне и косъм от главата ти.

Това беше границата. И той я премина също тъй изящно, както бе поел своята крехка и същевременно  могъща смъртна преди миг. 

– А аз няма да ти позволя да се погубиш.

– Преди теб, аз бях изгубен. Осъзнах го след като раниха Звезди. Представих си, че ти си на неговото място и просто не можах да го понеса. Моля те, Лина! Позволи ми само…

Беше като сън, само че наяве. Лишаващ от самоконтрол и сломяващ съпротивата. Най- сладостното усещане на света, от което се раждаха чудесата на Вселената. Трябваше просто да му се поддадеш, за да сбъднеш бляна…

 Само, че Аделина не вярваше в приказки. Затова и се отдръпна, когато Анаил се опита  да я помилва нежно. Беше сигурна, че преживяването ще е неописуемо, но не биваше.

– Ще ти го повторя, ако се налага и милион пъти. Няма да ти позволя да се погубиш! Колкото и упорито да се опитваш. Щом ще бъдеш мой постоянен спътник, ще спазваш правилата. Граници, Анаил! Предели, които не се прекрачват. Защо на мен ми е ясно като бял ден, а ти се държиш като пакостливо дете, което само дебне момента да привлече вниманието към себе си с някоя нова, скандална беля? Да направим така- аз ще се придържам към своята част от сделката, ти- към твоята. И никакво смесване на работата със… знаеш с какво. 

– Моля за извинение ако съм те накарал да изпиташ неудобство! Повярвай ми, изобщо не съм имал подобно намерение.

– Все едно! Достатъчно сме се размотавали тук! За днес нямам повече интервюта, но нервите ми са опънати като струни, така че и дума не може да става да се пробвам да спя. За сметка на това мислите ми летят скоростно и успях да навържа някои неща. Мога да бъда полезна в откриването на предателя.

– Ти току-що обвини Върховния Създател, нима имаш и други подобни абсурдни версии?

– Обиждаш ме. Разбира се, че да! Божественото начало, което ви ръководи с терор и ви държи непрекъснато в страх да не изгубите благосклонността му с неподчинението си никога не реализира собственоръчно плановете си. Всяка една душа, без значение светла или тъмна, е негова пешка. Я ми кажи, колко от безсмъртните и немъртвите знаят, че Светлоносецът има слабо място и то е сърцето му? И че за да го поразиш, трябва да използваш точно злато от комета?

– Всички ангели сме уязвими в сърцето. Но е необходимо да се използват оръжия, изковани от ядрото на звезди. Или комети, както е в случая със Самаил.

– Да, но това не е цялата истина. Докато прониквах надълбоко в слоевете разкъсана безсмъртна тъкан на брат ти, осъществявах мисловен разговор с онази част от него, която никога няма да умре. Тъй като съм пълна новачка в тази дейност, го направих с помощта на вещицата, но на нея поне може да се доверим напълно. Няма мотив. За да е успешен атентатът, трябва да уловиш една точно определена комета, да извлечеш част от сърцевината ѝ и едва тогава да се впускаш в опити за предумишлено убийство на ангели, пък били те и паднали. Създадени сте от светлина и можете да бъдете унищожени единствено от нея. Но за да се случи, се изисква изричното разрешение на Отеца. Или заповедта му. И само той има силата да бърка във вътрешността на небесни тела, които минават покрай Земята веднъж на осемдесет хиляди години. 

Анаил ѝ направи знак да спре за миг. След което отново отвори широко очи, сякаш осенен от революционно прозрение.

– Всъщност не. Има още едно създание, което познава жизнените кодове на ангелите, защото е участвало в сътворяването им. Аделина, нуждая се от теб. Ще се наложи да попътуваме известно време, което за мен значи да полетя, а за теб…

– Разбрах те. Обаче те предупреждавам, че ако си позволиш волности ще се претрепем и двамата, защото лично ще ти издера очите и оскубя перцата.

Анаил кимна в знак на мълчаливо съгласие и нежно прегърна партньорката си в разгадаването на великата мистерия. Близкият контакт на телата им роди мощен заряд, който премина и през двамата, но благоприличието изискваше да се престорят, че нищо не са усетили. Най-трудното тепърва предстоеше…