Безконфликтен човек
Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другите махленци.
Е, не от рождение, но отдавна Иван е почитан в махалата. Преди не се сещаха за него – среден на ръст, мълчалив, сутрин излиза на работа, вечер се прибира, после в къщи си седи…
На опашка го пререждаха, колата му по половин час чакаше на ъгъла – въпреки че е с предимство, двора му поне два пъти годишно ошмулваха…
Докато веднъж… Абе, рекъл Митрето да се подслади с круши. И бил наблизо до къщата на Иван. Ритнал портичката – заключена. Тогава я издънил и влязъл.
Пък Иван тъкмо погледнал през прозореца – каква е тая гюрултия? Шупнал като забравено на слънце мляко, като видял портичката… Дето цял ден я ремонтирал и затягал, смазвал пантите и боядисвал тенекето…
После Митрето признаваше – на третата ракия – че такъв бой не е ял даже от баща си и фатмака в трудовите…
Ама сетне – я види Иван, я му се захили угоднически. Случайно, ако го види. Защото избягваше уличката.
И другите станаха внезапно учтиви. Някои видяха млатенето, други чуха от свидетели – пък свидетел да не попреувеличи, няма…
Та стана Иван безконфликтен комшия. Никому не се ядеше мариз. Изведнъж видяха, че Иван е широкоплещест, че ръцете му са яки, че юмруците големи…
Пък като се чу, че нещо с нервите…
Уважаван и почитан човек стана… В махалата, де…
П.П. От собствен опит. Докато с никого не се карах - все проблеми имах, все в конфликти попадах. Когато се озъбих и тръгнах с рогата напред - изведнъж изчезнаха проблемите.
И се чудя - защо така?
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Силвия, Петре!
-
Георги, хареса ми много.
-
Прав си Генек,..винаги страдаме от добродушието си, и в един момент като се опълчиш срещу някого, започва да те уважава и разбира, че не си чак толкова лош човек...
-
И една стига...
-
Благодаря, Сенилга!
И една стига... -
Ещё пара пандемий и мы все такими станем)
Очень хорошо! -
Благодаря, Красе!
-
а някои искат да се харесат на всички и на всяка цена... кофти им става, ако изневерят на някой, а иначе постоянно изневеряват на себе си..
-
Благодаря, Пепита!
-
"Тихите води са най-дълбоки" е казал народът. Интересен и поучителен разказ.
-
Благодаря, Надя, Емиле, Юри!
-
Така е! 😀
-
Тихите и скромни хора винаги са подценявани и презирани. Докато някой не ги настъпи по мазола.
-
Същия опит имам и аз, сенсей. Държах се любезно, възпитано, почтително. Възрастни хора, сакън да не ги обидя. Домът ми на хан стана, луда и рошава ме направиха. Писна ми, но не се карах, дума не рекох (освен на съпруга ми). Пипнах метлата и "изметох" живота си. Сега съм лошата, горделива и саможива българка.
Само дето ама хич не държа да ме обичат. -
Благодаря, Роси, Лина!
Роси, ти обясняваш защо САЩ са световен водач, защо приемаме откачеността на обратните за норма, претенциите на негрите за истина... -
Защото с мир и любов не стават нещата... Поздрави!
-
Хората се съобразяват винаги с лошите, скандалджиите, а добрите кучета ги яли! Дали от страх или от нежелание да се разправят !?
-
Благодаря, Мая!
-
И аз съм стигнала до същия извод!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
