Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другите махленци.
Е, не от рождение, но отдавна Иван е почитан в махалата. Преди не се сещаха за него – среден на ръст, мълчалив, сутрин излиза на работа, вечер се прибира, после в къщи си седи…
На опашка го пререждаха, колата му по половин час чакаше на ъгъла – въпреки че е с предимство, двора му поне два пъти годишно ошмулваха…
Докато веднъж… Абе, рекъл Митрето да се подслади с круши. И бил наблизо до къщата на Иван. Ритнал портичката – заключена. Тогава я издънил и влязъл.
Пък Иван тъкмо погледнал през прозореца – каква е тая гюрултия? Шупнал като забравено на слънце мляко, като видял портичката… Дето цял ден я ремонтирал и затягал, смазвал пантите и боядисвал тенекето…
После Митрето признаваше ...