2 min reading
Умря бай Иван…
Ми… Нормално – някой се ражда, някой умира…
И Земята се върти…
Тялото му замина за селското гробище. Да обогати почвата, та след сто години, когато преместят гробището, там да се развихрят великолепни ягоди и малини, с вкусен вкус…
Душата му си замина при Господ. Той да решава какво нататък. И реши…
Ама това е друга тема…
А името бай Иваново не изчезна. Да, де – нормално висеше на некрологът, докато ветрове и дъждове го превърнаха във вторична суровина. Некролога, не името. Името стоеше в старата къща върху рамката на пожълтяла снимка, та след десетина години правнуците все пак питаха: „Ми, тоя кой е?“…
А основно името му заседна в документите. В селските архиви, в статистическите списъци, в избирателните, в банките, в службите разни…
И си живееше свободно…
От негово име двама от банковите чиновници си дръпнаха кредити, после ги закриха. За бай Иван остана задължението – ако един ден дойде Второто пришествие, най-напред да плати борчовете, щото банките са над закона, мор ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up