Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитничество. Доскоро можех да преобърна света заради теб, да се лиша от всичко и да направя невъзможното. Всеки път щом се борех, в ума ми толкова силно кънтеше името ти, че моментално забравях за себе си. Макар и съдбата да ни разделяше безброй пъти, наивницата в мен, вярваше че ще се изправи срещу всичко и всеки в името на това да бъдем заедно. Казваха ми, че явно така ни е било писано, а аз толкова детски си мислех, че ще го пренапиша и ще те върна до мен. Претърпях критиките, претърпях загубата на приятели в трудното, претърпях отхвърлянето и болката, хилядите пречки по пътя ни.. Претърпях да остана сама и да понеса всичките рани, за да не бъдеш наранен ти. Но когато влагаш цялата си сила, тя ...