10.01.2018 г., 22:49 ч.

Безтегловност 

  Проза
842 0 4
2 мин за четене
Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитничество. Доскоро можех да преобърна света заради теб, да се лиша от всичко и да направя невъзможното. Всеки път щом се борех, в ума ми толкова силно кънтеше името ти, че моментално забравях за себе си. Макар и съдбата да ни разделяше безброй пъти, наивницата в мен, вярваше че ще се изправи срещу всичко и всеки в името на това да бъдем заедно. Казваха ми, че явно така ни е било писано, а аз толкова детски си мислех, че ще го пренапиша и ще те върна до мен. Претърпях критиките, претърпях загубата на приятели в трудното, претърпях отхвърлянето и болката, хилядите пречки по пътя ни.. Претърпях да остана сама и да понеса всичките рани, за да не бъдеш наранен ти. Но когато влагаш цялата си сила, тя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марчела Всички права запазени

Предложения
: ??:??