Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалките, около перфораторите, ама няма. Всичко са обрали, гадовете. Ами сега? Решавам, че ще играя много внимателно и ще следя и оглеждам всеки на спирката, който се качва в рейса. Нервно състояние, но може да спаси положението в критичната ситуация. Първа спирка - дядо, баба, дядо, дядо, баба, майка с количка, ок, дотук добре. Затваря и потегля. Пък и времето едно такова сиво и вали, допълнително ми влияе гадно. Уж щеше да е слънчево, 2 процента шанс за завали според ‘Синоптик.’ Ама от ‘Синоптик’ напоследък познават времето, колкото аз мачовете. Вчера така баламски загубих 20 кинта. Още ме е яд. Сега ако по-баламски ми сложат и глоба, ще изперкам тотално. Втора спирка - баба, дядо, баба с дядо, ...