“Метростанция Хаджи Димитър. Крайна станция на влака. Умоляват се всички пътници да напуснат” - гласеше призивът от високоговорителите в метрото. Разбира се съществуваше и възможността да не се подчиниш, но подобен бунт нямаше да донесе кой знае какво. Като гумено топче ударило стена мотрисата щеше да спре и да се върне в обратната посока. Затова всички дружно започнаха да използват последните десет секунди престой и се ориентираха към излизане. В групата влизаше и подпийнал собственик на кенче бира, който при изправянето си залитна, но не разля нито капка. Виртуоз.
Васил прибра четецът си и се нареди на опашката за ескалатора. Използва краткото време, за да допре дясната си обувка в четката на стълбите и да пооправи поне малко от малко окаляният си вид. Мина през турникетите, които свиреха сутрешната си симфония. Ту се удряха бързо, ту почти не се чуваше как човек преминава през тях. Заедно оформяха мелодия, която всеки път звучеше различно.
На излизане от метростанцията го посрещна с ...