1 min reading
Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, която настоява да ме обича…” – мислиш си. Слагам огледалните си очила - така не виждаш, че те наблюдавам. Нашият малък град ни събира на бананово горещата си улица. Играем с теб на равнодушие, но и двамата знаем една и съща тайна. Искам да ти разкажа за греховете си… Порицай ме! Нещо направи… Гледам те. Ти си чистият метал, а аз ръждата.
Водното конче продължава да се крепи на ръба на стъклената халба и наблюдава случващото се. Искам да заровя слънцето за миг. В тъмнината хората се откриват най-лесно. И никога не са така далече - на няколко маси разстояние.
Известно време беше нероден, но после се роди отново… Завръщам се, за да те има в сърдечната ми кухина. Заминеш ли, кой ще ми разкаже къде ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up