Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…

Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да работи! Време за болнични нямаме… Какво, какво? Човешкото е извън работата. Аз плащам, той произвежда. Пазарът чака. Потребителите намаляват, променят си вкуса, намират друга стока… Започнали сме търсен артикул – да използваме засилването. Това да не е нещо архаично? Или смята промишлеността като онуй древното, дето му викат изкуство? Да седи, да зяпа в небесата, пък като му дойде вдъхновението да драска, или пише, или цигумигулка… Производството не е някакъв си унес на изпаднали от реалността неправилни хора!

Да, да… План имаме, пазарът е настръхнал, конкуренцията е яростна…

Машинен век сме! Да натиска бутончетата и произвежда. Има готови шаблони, има технологии, има и добро заплащане…

Е, не е като на някои, ама…

Рекламният отдел как е? Добре, това ми хареса… Без лигавене, клиентът не търси вълнения, а иска добра стока… Каквоооо? Кой им е казал да влагат емоции? Емоциите са за потребителите, от тях искам любов като между ескимоси. И каквото където, и дрехата на място… През илиците, ха-ха-ха…

Пласьорите? Готови? Потребителите са обработени, добре…

Хайде! Действай!

И му кажи на онова писателче да завършва по-бързо. Книга съвременна пише, не прави „Под игото“, я…