В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъжете нямаше как да прекъснат това занимание потребно, та двамата се направиха на разсеяни. Засвирукаха си с уста.

     Тайствено усмихнати, жените бавничко се заизнизваха покрай тях. Малко момиченце се спря до Невестаро и впери поглед в слабините му. Минутка по-късно то хукна и хвана една от жените за ръка.

     - Мамо, мамо… Какво беше това нещо в гащите на чичо Славчо?

     - Шшшт! Севде, тихо мама… Тихо! Това нещо  се казва Благодат Божия. Вечер, щом те сложа да спиш, аз сядам на масата и  чакам  татко ти от кръчмата да се прибере и да се наяде.  И докато го чакам, чакам, чакам а той все не се прибира...  Тогава... Идва  Божията Благодат!

     Жената въздъхна, усмихна се , пристегна забрадката си  и  се обърна  назад към празната поляна. Тя знаеше, че Благодатта нощес отново ще дойде.

СО10012019Сл