Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам как сатенът по мен потрепва на равни интервали под нелеките удари на сърцето ми. Искам да си свлека възглавницата надолу и да заспя, обаче... не. Не бих могла дори да отклоня погледа си от проклетото петно в стената, а за друго действие се чувствам съвсем безсилна.
Косата ми небрежно се разлива на раменете и гърдите ми, все още влажна и леко чуплива. Усещам парфюма си по мен. Да... усещам го силно... моят аромат, моето призвание... невъзможно е да не усещам опитите му да ме завладее изцяло, да попие дълбоко във всеки сантиметър от кожата ми, да се възползва от слабостта ми към него и да ме превземе... И точно тук ме връхлитат студените тръпки, спонтанното свиване на стомаха и мощното свиване ...