Vaguelady
36 results
Днес бях някакво малко дете:
С панделка кукла и златно звънче.
Говорех със птичките, мечтах и летях,
Исках единствено да бъда сред тях.
Днес бях някакво свежо лале. ...
  714 
  5785 
Животът ми
Зима, нощна буря,
тъмнина и страшен студ,
в сняг двуметров, но изящно бял,
бял като ванилия ...
  847 
  3908 
Живее. И диша някак. Чрез мен.
Една голяма, вековна, безкрайна любов. Съвсем реална и толкова усетна. Знам, че е тук. С кръв, течаща по вените, тихо туптящо сърце, сляпо още осезание, нова душа в тяло от същинска плът. Сякаш целият ми свят се е сгънал, свил и образувал сфера в едно; и позволил ми да ...
  1201 
  1380 
  1453 
Очите ти горяха, когато гледах в тях.
И Душата ти блестеше без помисли за грях.
Твърдеше го прекрасно, да.
Ето, пуснах те сега.
Не се сърди, нямаш право на това. ...
  880 
  1074 
  1323 
Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...
  898 
  1280 
  1594 
  1340 
  1480 
Спокойно, миличка, няма страшно, всичко ще бъде наред. Нали знаеш колко си силна, утре ще си като нова, нищо няма да помниш. Спокойно, миличка, хайде, сложи главичка на краката ми и си почини. Само да се съмне, ще излезем навън и слънцето ще те погали, ще те прегърне и ти ще спреш да трепериш. Ти об ...
  1297 
Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...
  916 
  2137 
  2041 
  1797 
  1627 
  1416 
  1728 
  1409 
  873 
Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...
  841 
Мога ли...?
Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?
Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?
Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого? ...
  967 
.....
Ела при мен, а после си върви,
щом искаш!
Ела, хвани лицето ми с длани
и опри челото си в моето. ...
  992 
Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...
  915 
Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...
  1037 
Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...
  1182 
  1549 
  1612 
  1438 
  1507 
  1095  15 
Random works
: ??:??