Сънищата са странна работа.
Снощи например сънувах Боб Дилън.
Първо се целехме със снежни топки на улицата с някакви диванета, които не познавах, а после гледам самият той се задава по една улица, и върви право към мене, в моята посока. Познах го.
Гледам го аз и му викам:
-Здрасти Боб!
Здрависваме се, а той ме преценява с малките си очички, унесено и типично по бобдилъновски, и с неговия стържещ носов глас отвръща:
-Ти си бил млад и къдрав навремето.
И позна. Боб Дилън е голяма работа.
Дланта му беше суха и кокалеста, а здрависването здраво.
Знам, че на сутринта няма да си измия ръката, може само да си изплакна лицето и толкова.
Повечето от познатите ми се здрависват мазно, леко, и след допира у теб остава чувството, че си здрависвал октопод, но с Боб не беше така. Той си беше човек на място, и знам, че на него може да се разчита.
С една дума мисля, че снощи си намерих приятел. ...