Срещата им в кафенето вървеше леко и без телесни травми. Макар че редникът в началото се озърташе наляво – надясно, така и не се появи съпруг, който да осуети намеренията му и изобщо в онзи час това беше най-малката му тревога. Добре започна всичко. Атмосферата в кафенето му хареса. Беше ѝ взел от цветарския магазин горско букетче със сини, лилави и бели ситни цветя. Избра най-хубавата маса до прозореца, с гледка към фонтана с рибки.
Зъболекарката не го остави да я чака много. Изглеждаше задъхана и неориентирана, когато влезе в пълното кафене и, когато тя го видя, сякаш се зарадва. Стори му се, че очите ѝ са уморени, но може би просто му се беше сторило, защото сега светлината беше различна. Размениха си няколко учтивости, тя му благодари за цветята, а сервитьорът ги сложи във вода.
Но по-нататък през неловките паузи, телефонните позвънявания на пациенти и общите приказки, всеки път редникът беше установявал, че не е това, на което се бе надявал. Имаше в нейния тон нещо назидателно, ко ...