10 мин reading
В една студена, октомврийска утрин, когато още мъглата по шосето не се беше вдигнала, редник Станислав пътуваше с хондата си за града. Имаше час за зъболекар и все още разсъждаваше как да постъпи при така развилата се ситуация. В себе си все така нищо не бе решил. Спомни си как през отминалите дни, романтичните спомени с нея го натъжаваха, а сега почти нищо не усещаше. Апатията го беше превзела така, все едно не беше млад мъж във върхова форма, а единственият старец, оцелял след войната.
Два негови зъба бяха избити в онази иначе така романтично започнала съботна вечер. Оттогава бяха изминали няколко седмици, в които отоците под очите на редника бяха сменяли няколко пъти цвета си. Беше си взел болничен, заминавайки за селската вила. Но и без да се налага някой от приятелите му да го вижда в този вид, всеки път, когато редник Станислав минеше покрай огромното, старо огледало в спалнята, следите от ударите по лицето му припомняха унизителната сцена, разиграла се в малката таверна.
Сега то ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up