Apr 3, 2006, 5:29 PM

Боговете сигурно са полудели 

  Prose
2838 0 3
11 min reading
Слънцето грееше ярко. Въпреки че беше късен следобед, нямаше изгледи скоро горещината да намалее. Тихият плясък на морските вълни бързо се превръщаше във фон и близостта на водата не успяваше да премахне неприятното усещане от парещите лъчи. Плажът сякаш беше увиснал в нищото, изпъквайки между сякаш изкуствената огледална повърхност на морето и гъстата зелена маса на палмите, която стоеше неподвижно докъдето се простираше поглед.
Дамата отпи от чая си и с елегантен жест постави чашата си обратно в чинийката.
- Прохладата на зеления чай е най-прекрасната наслада в този момент от денонощието. – каза си тя и се облегна на високия стол, на който седеше. На масата до нея, поставена направо на пясъка в средата на разстоянието между палмите и морето, стоеше един елегантен порцеланов чайник и колода карти.
- Добре, че днес си взех чадъра за слънце, защото само шапката нямаше да е достатъчна. – обърна се Дамата към големия зелено – син папагал, кацнал на ръба на облегалката на нейния стол. Папа ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Дойков All rights reserved.

Random works
: ??:??