Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.
Събранието вече беше започнало, когато влязох в голямата аудитория, препълнена със студенти. На катедрата отпред беше застанал, енергично ръкомахайки един съвсем обикновен младеж - не много висок, русоляв, с изпито лице и напрегнато изражение. Беше ужасно слаб. Имаше правилни черти на лицето и големи сини очи. Две горящи факли, които сякаш прогаряха всекиго, посмял да ги погледне. Два неми свидетеля за един различен свят, за една неспокойна душевност. Може би наистина той беше необикновен.
На събранието обсъждахме как историческият факултет, да започне да издава първия вестник в университета. Това бяха размирните годините след 1989г., когато умовете на младите скитаха безцелно в неограничената свобода, ...