Aug 31, 2007, 8:01 PM

Болезнен спомен... 

  Prose
1195 0 7
2 мин reading

Исках да бъда с него с цената на всичко, но се страхувах, страхувах се от това да не го загубя завинаги... Той ме молеше, плачеше, вричаше ми се, а аз му отказвах, отказвах му разкъсвайки сърцето си на хиляди парченца. Боже, толкова болеше да го гледам как страда, как ме моли да го обичам, а неусетно аз се влюбвах все повече в него...Гласът му ме изгаряше, дълбоките кафеви очи ме подлудяваха, а силните му ръце ме караха да потръпвам... Господи, не исках да загубя този мъж, но трябваше, трябваше да го изгоня от мислите си, от съня си, от себе си, за да може да е до мен завинаги... Пуснех ли го до себе си, щях да се погубя, да погубя и него, а не исках... Исках да ме боли, да страдам сега, когато всичко бе свършило, преди да е започвало някога. Нямаше да понеса болката и мъката накрая, когато той си тръгнеше завинаги от мен, когато прегръща и целува друга, както някога мен... Помолих го да си върви, да не ме търси, да не ме  поглежда никога повече, не исках да боли, когато го гледам в очите, тези изкрящи и нежни очи, който ме плениха...Исках да го изгоня от мислите си, като го обиждах, като му крещях...уви, той още е там...

След безбройните си опити да се доближи до мен, за да му позволя да ме обича, той си тръгна, дълбоко огорчен и наранен...Аз бях щастлива от това, че се е отказал, от това, че не е до мен, но не осъзнавах колко много ме боли от това... Сега беше мой ред да го искам, да плача и да се вричам...но беше късно, той беше при друга... Сега прегръща и целува нея, усмихва й се с онзи очарователна усмивка... Господи, колко много се намразих в онзи миг, когато ги погледнах и им завидях, завидях им за това, че са щастливи, а аз пропилях единствения си шанс да съм с човека , който обичам и сега съжалявам за това... Но явно вече е твърде късно да го моля за прошка...

Пожелавам му да е щастлив, да обича и да бъде обичан, така, както аз го обичах, обичам и ще го обичам ЗАВИНАГИ!

 

 

Посветено на....

 

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз съм в това положение ... Само дето ние бяхме заедно, а аз реших да се разделим от един каприз... ;(;(;(
  • Споделям болката ви, знам какво е и.... ;(
  • При мен се получи същото...и сега сажелявам адски много.Искам да върна времето, когато той просеше любовта ми,да го прегърна силно и да му кажа,че без него съм "жив труп".Знаех си,че там някъде се случва това,което и с мен...някак ми олекна.Поздравления за разказа аз едва ли бих могла да събера мислите си и да напиша подобно нещо,макар да съм го преживяла
  • Еми нямам какво да добавя освен ... ВСИЧКО СЕ ВРЪщА...
    Имаше една поговорка "Два пъти мери,след това "РЕЖИ"... "
    Аз вмомента съм в същото положение ...,но кротко и смирено ще си чакам... понякога е нужна "почивка" .. направи нещо за себе си ... !Аз избрах да уча и да се отдам на кариера,а ако ни е писано ше се съберем за трети и надявам се последен път с моето беби ...Тази раздяла някак си ме амбицира да УСПЕЯ!...
  • Благодаря ви
  • Много е тъжно и мн много хубаво!
  • Красиво и ужасно тъжно Поздравления,страхотно е!
Random works
: ??:??