Исках да бъда с него с цената на всичко, но се страхувах, страхувах се от това да не го загубя завинаги... Той ме молеше, плачеше, вричаше ми се, а аз му отказвах, отказвах му разкъсвайки сърцето си на хиляди парченца. Боже, толкова болеше да го гледам как страда, как ме моли да го обичам, а неусетно аз се влюбвах все повече в него...Гласът му ме изгаряше, дълбоките кафеви очи ме подлудяваха, а силните му ръце ме караха да потръпвам... Господи, не исках да загубя този мъж, но трябваше, трябваше да го изгоня от мислите си, от съня си, от себе си, за да може да е до мен завинаги... Пуснех ли го до себе си, щях да се погубя, да погубя и него, а не исках... Исках да ме боли, да страдам сега, когато всичко бе свършило, преди да е започвало някога. Нямаше да понеса болката и мъката накрая, когато той си тръгнеше завинаги от мен, когато прегръща и целува друга, както някога мен... Помолих го да си върви, да не ме търси, да не ме поглежда никога повече, не исках да боли, когато го гледам в очи ...