May 15, 2008, 8:42 PM

Болезнено досегаем 

  Prose » Narratives
1431 0 5
4 мин reading

                                                На Росица...

 

А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - фалшивият, сивият, онзи, който не може вече дори да те нарани теб -Недосегаемата, а аз все още съм тук, все още знам, че съм ти далечен, а ти за мен не си, аз - Болезнено досегаемият, защото недосегаеми хора няма, няма и да има...

     ‘'Хората нищо не виждат, никога нищо.''
      Кой е недосегаем, ти ли? Кога беше това, сега ли? Едва ли... Когато беше сама, пак ли беше недосегаема, пак ли бях далечен и сив, помниш ли? ‘'Ти дете и божество...'' Молеше ме за прошка, мен - този далечния и сивия, този, който се е променил, а кой се е променил всъщност? Дали аз или ти, защото преди не беше недосегаема, не че сега си, тогава беше щастлива, тогава беше човешка, тогава знаеше кога грешиш, знаеше как да поискаш прошка, а аз знаех, че ще ти простя само при вида на очите ти, тези очи, които казват всичко.
Недосегаема ли, няма такива хора, няма и да има, а ако и да има, това е по-лошо от това да си непоносимо чувствителен, защото недосегаемите хора са безразлични към всички, дори и към тези, които ги обичат, които биха дали всичко за тях, за твоите очи...
        Недосегаема ли? Едва ли... Сега ли си недосегаема или преди беше, когато нямаше никой, а само тишина и силуетите на двама ни в тъмнината, към мен вървеше сън мой бял,  без страх, няма грях в тишината, очи от звезден прах, сън мой бял. Кога си недосегаема, сега ли - бяла сянка, сега, когато времето е спряло, няма грях в тишината, само болка и самота... Утре пак ли ще си недосегаема? Едва ли...? Кога ли - никога, не и ти - тази, която събуди всичко красиво в мен и сега мога да го излея на белия лист. Недосегаема ли, едва ли... В кой се крие промяната - в мен ли? Едва ли, аз все още те обичам повече от всичко, дори да чувствам само студ, не си далечна, не си сива, все още чувствам  болка, все още можеш да ме нараниш, Болезнено досегам съм, аз ли съм се променил? Едва ли... Толкова ли можа да напишеш - шепа думи, които имаха цел да ме наранят, да кажат, че си ме обичала някога - относително понятие, отвратително, коварно, лъжливо, болезнено, с тези думи ли мислиш, че ще станеш недосегеама? Ти ли, едва ли, ти - тази, за която съм сив и далечен, за която не съм човек, фалшив и престорен, това ли са шепата думи, които ми посвещаваш? Аз ще ги приема, знаеш ли, едва ли знаеш, едва ли някога ще разбереш, ще ги приема не като наказание, ще ги приема с благодарност, не със сивота, а със достойнство, така че да те направя щастлива от факта, че си недосегаема, защото не си, няма и да бъдеш - никога! Нека бъде така - лъжи се, че те обичат, че си недосегаема, аз ще остана Болезнено досегаем, сив и далечен, фалшив...
Нека е така, така искаш ти, така да бъде, но едва ли... Не може, няма как, единственото, което направи е да докажеш колко си се променила ти, колко си далечна и за разлика от теб, аз няма да кажа, че си далечна от мен или сива, просто си далече от всичко, защото за да се промени човек, трябва помощ  отвън, от някой от твоите Недосегаеми приятели, не и от мен, никога... Единствената промяна е у теб, защото живееш в заблуда и въпреки че си заобиколена с приятели, ти си самa, ти - Недосегаемата, сега ли? Едва ли... А кога станах сив и черен, сега ли? Когато най-много имам нужда от теб, от най-близките ми хора, всички са тук до мен, а ти каде си? Забравих, Ти си Недосегаема, нека, нека, бъди такава, абсурдно понятие, поне според мен, щом се отнася до теб, но аз знам ли, аз съм сив и далечен, аз не мога да те нараня, не те познавам, теб - Недосегаемата. А дали ще загърбиш своите чувства? А забравих - ти нямаш такива, ти си недосегаема, поне щом се отнася до теб, защото срещнах много хора в живота си, безразлични, красиви, добри и лоши, но не и недосегаеми, такива хора - няма! Срещнах много хора, срещнах подкрепа, съчувствие, сълзи и усмивки, но не и безразличие, хора, които не ме познават, не и колкото теб, но забравих - ти си недосегаема...
Те са тук, а ти къде си? Tам - в нищото, в тишината, в тъмнината, сред тълпата!Моля те, спри !
      ИЛИ  БЪДИ НЕДОСЕГАМА - СЕГА И ЗАВИНАГИ, АЗ ЩЕ ОСТАНА БОЛЕЗНЕНО ДОСЕГАЕМ, ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ, ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО, ПОВЕЧЕ ОТ МЕН САМИЯ...
      ИЛИ ОСТАНИ НЕДОСЕГАМА , ТИ ЛИ? СЕГА ЛИ, ЕДВА ЛИ... АКО УСПЕЕШ, ЩЕ БЪДА ЩАСТЛИВ, НЕ Е ЛИ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ? ,ДАНО УСПЕЕШ! А КОГАТО УСПЕЕШ, ВЪРВИ ТАМ, В ТЪЛПАТА, ВЪРВИ ПРИ ДРУГИТЕ НАМАЗАНИ С ГРИМ... НЕДОСЕГАЕМА ЛИ? ЕДВА ЛИ...


       Посветено на Росица Стефанова

       От Болезнено досегаемия, този - сивия, далечния, променения... аз ли? Едва ли...

© Истински човек All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса.Грабва още от началото.Няма недосегаеми,има само хора,които си мислят,че са такива.
  • Думите ти не могат да стигнат до мен, те не ме трогват, те не са истински...защото аз бях там, когато имаше нужда да поговориш с някой, ти сам предпочете да крещиш, аз бях готова да те изслушам, но не и да понеса гнева ти, породен от някой си...аз бях тази която премина от другата страна на плянката, понмиш ли?! Аз бяХ... но вече не съм. Очите ми все още търсят, "човека", докосването...очите ми не го откриват в теб. Очите ми обичат момчето, което беше преди. Не ги вини, че вече не виждат нищо в теб. Аз не искам да ги отворя, не искам да видят в какво си се превърнал.
  • Защо поне веднъж не си зададе въпроса - Защо се стигна до тук?!.Какво се обърка, кое се промени? Да няма НЕДОСЕГАЕМИ но има такива които неможеш да нараниш защото безвъзвратно може би си изгубил!Не е необходимо да казваш "АЗ те обичам" , необходимо е да го доказваш,защото " Тя обичта не е ДАДЕНОСТ " - както и всичко останало в този свят.С всяка глътка кислород ние правим нашия избор и от ТОЗИ избор зависи "Доброто" във Вселената.А какви бяха твоите избори? Всяко нещо се ЗАСЛУЖАВА, няма дадени неща и както казва Малкия принц " АЗ съм ОТГОВОРЕН за нещата които съм ОПИТОМИЛ".Прекрасни неща си написъл, но само думи ли са те?! Кой е другия - изискаващия, нетърпящия критика, вечно правия, само даващия?Защо му позволи да измести нежния, чуствителния, раздаващия се който нетърси отплата, благородния и ОТГОВОРНИЯ? Защо??? Обичаме този другия, той е тук в сърцата ни, за него ни е сме " Досегаеми ", за него другият бих ме направили всичко,дори и живота си бих ме дали. Но къде е той? Само на листа хартия? Къде се изгуби в джунглата наречена живот? Къде?
  • Браво!Много силни думи!
  • хареса ми как е написано,поздравявам те за смелостта вътре в тебболката минава с времето,а мъдростта се умножава.Успех
Random works
: ??:??