На Росица...

А виждаше пеперуди в очите ми, красотата на деня, истинската привързаност, силната обич, нямаше нужда от думи, очите ти казваха всичко, а ако те мълчаха, аз усещах думите през призмата на твоята душа...
За тази, която ме остави, там, в нищото, там, където има само тишина и болка, аз - фалшивият, сивият, онзи, който не може вече дори да те нарани теб -Недосегаемата, а аз все още съм тук, все още знам, че съм ти далечен, а ти за мен не си, аз - Болезнено досегаемият, защото недосегаеми хора няма, няма и да има...

     ‘'Хората нищо не виждат, никога нищо.''
      Кой е недосегаем, ти ли? Кога беше това, сега ли? Едва ли... Когато беше сама, пак ли беше недосегаема, пак ли бях далечен и сив, помниш ли? ‘'Ти дете и божество...'' Молеше ме за прошка, мен - този далечния и сивия, този, който се е променил, а кой се е променил всъщност? Дали аз или ти, защото преди не беше недосегаема, не че сега си, тогава беше щастлива, тогава беше човешка, тогава знаеше кога грешиш, знаеше как да поискаш прошка, а аз знаех, че ще ти простя само при вида на очите ти, тези очи, които казват всичко.
Недосегаема ли, няма такива хора, няма и да има, а ако и да има, това е по-лошо от това да си непоносимо чувствителен, защото недосегаемите хора са безразлични към всички, дори и към тези, които ги обичат, които биха дали всичко за тях, за твоите очи...
        Недосегаема ли? Едва ли... Сега ли си недосегаема или преди беше, когато нямаше никой, а само тишина и силуетите на двама ни в тъмнината, към мен вървеше сън мой бял,  без страх, няма грях в тишината, очи от звезден прах, сън мой бял. Кога си недосегаема, сега ли - бяла сянка, сега, когато времето е спряло, няма грях в тишината, само болка и самота... Утре пак ли ще си недосегаема? Едва ли...? Кога ли - никога, не и ти - тази, която събуди всичко красиво в мен и сега мога да го излея на белия лист. Недосегаема ли, едва ли... В кой се крие промяната - в мен ли? Едва ли, аз все още те обичам повече от всичко, дори да чувствам само студ, не си далечна, не си сива, все още чувствам  болка, все още можеш да ме нараниш, Болезнено досегам съм, аз ли съм се променил? Едва ли... Толкова ли можа да напишеш - шепа думи, които имаха цел да ме наранят, да кажат, че си ме обичала някога - относително понятие, отвратително, коварно, лъжливо, болезнено, с тези думи ли мислиш, че ще станеш недосегеама? Ти ли, едва ли, ти - тази, за която съм сив и далечен, за която не съм човек, фалшив и престорен, това ли са шепата думи, които ми посвещаваш? Аз ще ги приема, знаеш ли, едва ли знаеш, едва ли някога ще разбереш, ще ги приема не като наказание, ще ги приема с благодарност, не със сивота, а със достойнство, така че да те направя щастлива от факта, че си недосегаема, защото не си, няма и да бъдеш - никога! Нека бъде така - лъжи се, че те обичат, че си недосегаема, аз ще остана Болезнено досегаем, сив и далечен, фалшив...
Нека е така, така искаш ти, така да бъде, но едва ли... Не може, няма как, единственото, което направи е да докажеш колко си се променила ти, колко си далечна и за разлика от теб, аз няма да кажа, че си далечна от мен или сива, просто си далече от всичко, защото за да се промени човек, трябва помощ  отвън, от някой от твоите Недосегаеми приятели, не и от мен, никога... Единствената промяна е у теб, защото живееш в заблуда и въпреки че си заобиколена с приятели, ти си самa, ти - Недосегаемата, сега ли? Едва ли... А кога станах сив и черен, сега ли? Когато най-много имам нужда от теб, от най-близките ми хора, всички са тук до мен, а ти каде си? Забравих, Ти си Недосегаема, нека, нека, бъди такава, абсурдно понятие, поне според мен, щом се отнася до теб, но аз знам ли, аз съм сив и далечен, аз не мога да те нараня, не те познавам, теб - Недосегаемата. А дали ще загърбиш своите чувства? А забравих - ти нямаш такива, ти си недосегаема, поне щом се отнася до теб, защото срещнах много хора в живота си, безразлични, красиви, добри и лоши, но не и недосегаеми, такива хора - няма! Срещнах много хора, срещнах подкрепа, съчувствие, сълзи и усмивки, но не и безразличие, хора, които не ме познават, не и колкото теб, но забравих - ти си недосегаема...
Те са тук, а ти къде си? Tам - в нищото, в тишината, в тъмнината, сред тълпата!Моля те, спри !
      ИЛИ  БЪДИ НЕДОСЕГАМА - СЕГА И ЗАВИНАГИ, АЗ ЩЕ ОСТАНА БОЛЕЗНЕНО ДОСЕГАЕМ, ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ, ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО, ПОВЕЧЕ ОТ МЕН САМИЯ...
      ИЛИ ОСТАНИ НЕДОСЕГАМА , ТИ ЛИ? СЕГА ЛИ, ЕДВА ЛИ... АКО УСПЕЕШ, ЩЕ БЪДА ЩАСТЛИВ, НЕ Е ЛИ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ? ,ДАНО УСПЕЕШ! А КОГАТО УСПЕЕШ, ВЪРВИ ТАМ, В ТЪЛПАТА, ВЪРВИ ПРИ ДРУГИТЕ НАМАЗАНИ С ГРИМ... НЕДОСЕГАЕМА ЛИ? ЕДВА ЛИ...

       Посветено на Росица Стефанова

       От Болезнено досегаемия, този - сивия, далечния, променения... аз ли? Едва ли...