10 мин reading
1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицински разтвор, към прозрачните маркучи и лъскавите, опаковани грижливо игли. Даже и към болничните стаи. Почти не беше спал. Прибра се само за час и още мокър от душа вдигна набързо телефона.
- Здравейте, господин Ситняков. Звъним ви от отделението по онкология. Намери се донор за дъщеря ви. – информира го гласът на старшата сестра. След близо две години той не очакваше да чуе това. Опита какво ли не – изследвания, подкупи, дори заплахи, но винаги удряше на камък. Така и не се намери донор с верните показатели за детето му. Не знаеше имената на всички от персонала, но по гласовете им си спомняше как изглеждат външно. Тази сестра беше от дневната смяна. Ниска, пълничка и мургава. Не харесваше мур ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up