Jan 22, 2012, 4:08 PM

Борко 

  Prose » Narratives
1265 0 14
4 min reading
Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло потрепера и се завъртя от опашката чак до дългите му, наподобяващи китеник уши. Приближи бавничко до легена с дъждовната вода, вдигна нос, замърда го по неговия си кучешки начин, дето все разсмиваше Маринка, помириса есента и започна да лочи.
Къщата взе да се събужда. Тя също се протегна към ясното небе, изохка два-три пъти и запали сутрешната си лула. Във въздуха се разстла накъдрен на фина спирала аромат. Баба Мария обърна първата катма:
- Маринкее, ставай, чедо! Айде, инак катмите на Борко ги давам! - заплаши бабата и се засмя на чорлавото шестгодишно момиченце, дето поникна в рамката на вратата - Търчи да умиеш очите, бабиното.
Маринка изтича на двора, където Борко я пресрещна с няколко по ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Random works
: ??:??