Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълно противоположност на изисканият й вид. Така е. Ядосай някой човек и ще видиш истинското му лице. „Понякога е по-стряскащо и от моето.” – помисли си вещицата и се подсмихна зловещо. После отвори смело вратата. Фучащата лейди нахлу като зимен ураган:
- Да си бяхте поне циментирали някаква пътека до вашата...вашата... – и замря.
Явно реши да спести впечатлението си от видяното. Обстановката беше бедна, семпла, овехтели столове, една изкривена маса, някакво старо легло и много билки. От тавана невъзмутимо висяха два влюбени паяка. Гледаха я със всичките си осем ококорени очи. Гости тук?! Ами това беше чудо-невиждано!
В дъното пробяга малка жълта змия. Тя не, че беше любопитна, но държеше да чуе ...