Брашното е силно запалимо, но може би вече знаете това...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вятър. Но беше епично. Имах толкова идеи в главата си и се опитвах да обясня на най-добрата си приятелка Ви как майка ми работи с брашно всеки ден, превръщайки го в сладки и соленки, ала все пак да видя как от бялата прах остава само едно голямо нищо беше толкова по-зрелищно.
Ви обаче беше прекалено заета да маха молец от ръкава си, така че не съм сигурна, че дори слушаше...
Смешно е как човек си спомня тези неща. Едвам загасен с камъни, помня това толкова ясно, този бърз огън, замесен с брашно, засенчи брашното, замесено с любов, на мама.
Години по-късно, когато тя вече не е сред нас и аз съм наследила малката ѝ квартална пекарна, все още нищо не може да ме развълнува толкова много, колкото он ...