deja.la.muela
19 results
Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
  611 
В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...
  223 
КНИГА
Казваш се Китаб и си зачената в градската библиотека. Родителите ти може и да не са били фенове на книгите и да са предпочитали други дейности пред тях, но за теб магичният свят, който може да се разкрие измежду страниците, е всичко, което те поддържа щастлива. Живееш повече във фантазиите си, ...
  506 
Оригинал на каталунски
Quan l'hora del repòs hagi vingut per mi
vull tan sols el mantell d'un tros de cel marí;
vull el silenci dolç del vol de la gavina
dibuixant el contorn d'una cala ben fina. ...
  500 
Оригинал на неаполитански
'E ssentevo quanno ero figliola, 'o cchiammavano ammore
Chellu fuoco ca te nasce mpietto e ca maje se ne more
'E ccumpagne parlavano zitto 'e sta cosa scurnosa
Ca na femmena 'a fa sulamente 'o mumento ca sposa ...
  547 
за моментите, в които смелостта не ни спасява съвсем от страха, но все пак ни носи един малко по-различен вид свобода...
Малката Мариета отвори бавно и тихо хладилника. Тя бе единствената, която имаше достъп до него, защото доверието на Александър не се печелеше лесно. Тайната на момичето се криеше ...
  1194 
Брашното е силно запалимо, но може би вече знаете това...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вят ...
  600  12 
Оригинал на каталунски език
Dins un jardí senyorial (на Miquel Costa i Llobera)
Plau-me avançar per un jardí desert
quan creix l'ombra dels arbres gegantina,
vegent sota el ramatge que s'inclina ...
  657  12 
Оригинал на неаполитански език
Vaco distrattamente abbandunato...
Ll'uocchie sott''o cappiello annascunnute,
mane 'int''a sacca e bávero aizato...
Vaco siscanno e stelle ca só' asciute... ...
  1068 
Оригинал на неаполитански език
Staje luntana da stu core,
a te volo cu 'o penziero:
niente voglio e niente spero
ca tenerte sempe a fianco a me! ...
  709 
(разказът е авторски, превеждам го на английски и испански, за да си се упражнявам, така че всяка критика за подобряване на съдържанието на чуждите езици е добре дошла, за да се науча)
~
НОЩ
Казваш се Лайл. Родена си на ръба на един кей, малко след полунощ, така както си и зачената – съвсем случайно ...
  937 
Не знам точно какво ми става...
Преди време открих ключа,
но забравих на къщата адреса.
Мисля, че неканена живея вече
(приюти ме една друга фойерверка) ...
  399 
Светлините, ослепяващо неонови,
превръщат ти се в новите окови;
форми преди очите неспокойни,
превръщат се в крилати еднорози.
Белият прах, останал около носа ти, ...
  545 
Имало навремето едно момче,
обичало сън да краде от богове
и го продавало за лев и петдесе'.
Мръсни фрагменти
от сънища повредени; ...
  345 
Малкият Франсиско обичаше две неща най-много в живота си – изкуството и пътешествията. Така настроен, на едно от най-големите си приключения той се озова с голямата си раничка точно до Джаксън Полък. Искаше да се наслади отблизо на процеса на създаване на абстрактната му творба, но Полък сякаш не го ...
  1915 
Запознай се с поколението на мечтите,
готови сме за всичко и няма да ни спрат звездите.
Вървим по на дедите си следите,
но няма да се оплетем в бедите.
Гоним опасността, ...
  782 
Тека, протичам, лея се, струя…
без тапа душата ми да спира;
опитай само контрол да ми наложиш
и гняв ще откриеш ти в зародиш.
Мислите нека като реката да бушуват, ...
  371 
БЪЛГАРСКИ
(авторски текст)
Курсивът върху листите,
бавно сляга ми в сърцето,
като песента на птиците, ...
  998 
Заведи ме в къщата на приятелите ми, мечтите.
Отведи ме малко по-далеч от твоя дом, че взех да съжалявам.
Заведи ме точно там – до процепа в тавана към звездите;
онзи, в който пропълзявам всеки път, когато аз си лягам.
Яздиш си щастлив под женския дъждец, ...
  423 
Random works
: ??:??