В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.

  Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със семействата си. Редили заедно тухла по тухла своите мечти и надежди за бъдещето.  Построили дома на мечтите си. Живели в него щастливо и задружно. Отглеждали децата си под един покрив и нищо не помрачавало дните им.

  Един ден се намерил недоброжелател, който започнал да настройва Атанас срещу Стефан. По-големият брат повярвал на сляпо на лъжите и се разсърдил на брат си, без дори да му даде обяснение защо. Стефан се поболял от мъка. Винаги досега брат му е бил опора за него и сега всичко му се струвало безмислено. Дори опитал да сложи край на живота си. Това била капката, която преляла чашата. Съпругите им ги извели на двора, прибрали децата вътре заедно с тях и казали, че няма да пуснат братята вътре, докато не се помирят и всичко не е пак както преди.

  Застанали двамата очи в очи. Забравили бяха как са решавали проблемите си преди. Сега те започнаха да се обиждат. От устите им заваляха обвинения и тежки думи, които и двамата ще помнят дълго. С всяка тежка дума по стените на къщата се появявала по една пукнатина. След всеки поглед, пълен с омраза, се чупел по един прозорец и с всяко отричане на роднинската им връзка – падало парче от покрива. Неусетно те се отзовали пред една срутена из основи къща и семействата, които били погребани живи, благодарение на тяхната глупост.

  Братята съжалявали за стореното, но било късно. Не можели да поправят случилото се. Заради техните дрязги били пострадали единствените хора, на които държали най-много, защото убивайки силната си връзка, те убили собствените си жени и деца, които не са виновни и не са длъжни да плащат за грешките на Атанас и Стефан.

  Братята осъзнали, че с кавга до никъде няма да стигнат и трябва да се подкрепят взаимно в този тежък момент. Минали седмици, месеци, дори години от нещастието. Двамата братя решили да си построят нова къща и да започнат да градят живота си отново. След известно време къщата била готова. Била много по-малка и грозна от предишната. В стаята, където се хранели, нарочно направили една пукнатина в стената, за да им напомня никога да не допускат доверието и любовта им да се пропука.