В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със семействата си. Редили заедно тухла по тухла своите мечти и надежди за бъдещето. Построили дома на мечтите си. Живели в него щастливо и задружно. Отглеждали децата си под един покрив и нищо не помрачавало дните им.
Един ден се намерил недоброжелател, който започнал да настройва Атанас срещу Стефан. По-големият брат повярвал на сляпо на лъжите и се разсърдил на брат си, без дори да му даде обяснение защо. Стефан се поболял от мъка. Винаги досега брат му е бил опора за него и сега всичко му се струвало безмислено. Дори опитал да сложи край на живота си. Това била капката, която преляла чашата. Съпругите им ги извели на двора, прибрали децата вътре заедно с тях и казали, че няма да пуснат брат ...