Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се случи през този двегодишен откъс от петдесетгодишния ми живот, доведоха здравето ми почти до своя край.
Лекарят ме беше предупредил, че вероятността да се справя с болестта е, само ако аз самият се боря срещу нея. За жалост, изгубих смисъла от това...
Работата ми по корабите и пътуванията ми из света позволиха материалното ми състояние да е в границата на нормалното. Но сега можех да видя ясно отсъствието ми от семейството.
- Коста, не издържам! – каза нервно Петя.
Години наред я бях обрекъл в самота. И точно сега, когато трябваше да изживеем старините ни в мир и спокойствие, се струпа всичко наведнъж.
- Слушаш ли ме, Коста? С брака им е свършено! Разбирам, че причината може би сме ние, но ак ...