6 min reading
И тоя път пак същото.
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платното. Тя е. Пълна прилика. Стои пред нас на нисък подиум, седнала на обърнат обратно стол и подпряла с ръка брадичката си. Русокоса нимфа. Гола. Изящна. Тя там, ние пред и около нея, мацаме по платната. Мацаме и изтриваме, час след час, ден след ден. Учим се. В кратките почивки тя намята халата, привързва колана и се измъкваме на терасата да дръпнем по един-два дима. Палим, де от моите, де от нейните. Интересна жена. Дошла от оня край на света. Направили язовир над селото им и ги изгонили от там. Тогава дошла. Тук работа, там работа, та при нас модел.
Красива, изящна като богиня. И мълчалива като богиня. Сякаш няма глас.
Тя е, а той, още та още!
Още, ама какво? Започвам да прибирам. Мина пак ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up