13 авг. 2009 г., 20:02

Бял лист на бяла стена 

  Проза » Рассказы
1106 0 3
6 мин за четене
И тоя път пак същото.
- Още! Почовъркай още!
И отминава. Отива при следващия. Минава. От статив на статив, от човек на човек. Тук пипне, там каже нещо и на стативите една след друга оживяват картина след картина. А при мен все едно!
- Още!
Още, още, ама да знаеш какво е това още. Забивам очи в платното. Тя е. Пълна прилика. Стои пред нас на нисък подиум, седнала на обърнат обратно стол и подпряла с ръка брадичката си. Русокоса нимфа. Гола. Изящна. Тя там, ние пред и около нея, мацаме по платната. Мацаме и изтриваме, час след час, ден след ден. Учим се. В кратките почивки тя намята халата, привързва колана и се измъкваме на терасата да дръпнем по един-два дима. Палим, де от моите, де от нейните. Интересна жена. Дошла от оня край на света. Направили язовир над селото им и ги изгонили от там. Тогава дошла. Тук работа, там работа, та при нас модел.
Красива, изящна като богиня. И мълчалива като богиня. Сякаш няма глас.
Тя е, а той, още та още!
Още, ама какво? Започвам да прибирам. Мина пак ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Все права защищены

Предложения
: ??:??