7 min reading
***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си изтънели. Лятото си беше отишло.
Каруцата пълзеше като бавна сянка в мрака. Отпреде й стройна, уморена фигура подръпваше кончето. Отзад в колата се бяха свили двете премръзнали жени до загънатия в ямурлука Гунчо. На изток луната вече се подаде и хвърли мъртвешка светлина върху лицата. Издалече някъде се обади кукумявка. Глухо и напевно, като стар часовник, който отмерва нечии последни часове.
Когато слънцето извървя пътя си и небето обърна черното си беззвездно дъно, те вече се бяха прибрали. Стояха около софрата в полутъмната одая, а синкавата светлина на кандилцето очертаваше изтънелите им силуети, хлътнали страни и ръбати скули. Нямаха сили дори да се хранят. Трудно преглъщаха сухите зал ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up