***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си изтънели. Лятото си беше отишло.
Каруцата пълзеше като бавна сянка в мрака. Отпреде й стройна, уморена фигура подръпваше кончето. Отзад в колата се бяха свили двете премръзнали жени до загънатия в ямурлука Гунчо. На изток луната вече се подаде и хвърли мъртвешка светлина върху лицата. Издалече някъде се обади кукумявка. Глухо и напевно, като стар часовник, който отмерва нечии последни часове.
Когато слънцето извървя пътя си и небето обърна черното си беззвездно дъно, те вече се бяха прибрали. Стояха около софрата в полутъмната одая, а синкавата светлина на кандилцето очертаваше изтънелите им силуети, хлътнали страни и ръбати скули. Нямаха сили дори да се хранят. Трудно преглъщаха сухите зал ...