Ако трябва да започна някак си, то бих започнала със следната фраза: "Човек не може цял живот да бъде силен". Под "силен" имам предвид най-вече характера, защото когато мислиш, че можеш да се справиш с всички свои емоционални проблеми и се бориш с тях сам, то точно тогава се превръщаш в един срив на нервната ти система и ставаш слаб, нестабилен и психически разклатен. Точно затова не е необходимо да се правиш на "велик" и на този, който всъщност не си.

                  Ето какво имам предвид малко по-горе: Думите са силата, с която може да си въздействаш сам на себе си. Те са тези, които могат да те успокоят, да те ощастливят и да те "превърнат" в рязък и низък човек. Те са тези, които могат да те обогатят или да те унижат. Ето защо е важно четенето, като част от развлеченията в живота ти. Но писането на думи в белия празен лист е това, което те кара да се почувсташ спокоен, мирен, достоен да се "огледаш" отстрани сам себе си...

                  Когато нямаш верен приятел, винаги може да се "обърнеш" към белия празен лист и любимата ти писалка/клавиатура. Когато нямаш смелост да изречеш нещо пред някой или пред самия себе си, винаги може да се обърнеш, към "стария" ти приятел - листа. Когато си разколебан и трябва да вземеш важно решение в живота си, отново "той" (листът) е близо до теб. Но когато запазиш нещо, което ти "тежи" дълго време, в себе си, тогава ти сам си ставаш враг. Аз направих подобна грешка някога, сега съм "слаба", безхарактерна, без етика и възпитание...

                   Читатели, призовавам Ви да не бъдете врагове на себе си, да подкрепяте винаги децата си, да не се оставяте да бъдете завладени от проблемите си. Нито от Вашите проблеми, а ни най-малко - от чуждите такива. 

                   Приятели, бъдете себе си и изливайте "гнева" си, не го пазете, споделяйте по-често и всичките си емоции, желания и страсти. Бъдете силни.