Ако трябва да започна някак си, то бих започнала със следната фраза: "Човек не може цял живот да бъде силен". Под "силен" имам предвид най-вече характера, защото когато мислиш, че можеш да се справиш с всички свои емоционални проблеми и се бориш с тях сам, то точно тогава се превръщаш в един срив на нервната ти система и ставаш слаб, нестабилен и психически разклатен. Точно затова не е необходимо да се правиш на "велик" и на този, който всъщност не си.
Ето какво имам предвид малко по-горе: Думите са силата, с която може да си въздействаш сам на себе си. Те са тези, които могат да те успокоят, да те ощастливят и да те "превърнат" в рязък и низък човек. Те са тези, които могат да те обогатят или да те унижат. Ето защо е важно четенето, като част от развлеченията в живота ти. Но писането на думи в белия празен лист е това, което те кара да се почувсташ спокоен, мирен, достоен да се "огледаш" отстрани сам себе си...
Когато нямаш верен приятел, винаги може да се "обърнеш" към белия празен л ...