„БЪДИ ЩАСТЛИВА, АНИ”
Първото нещо, което направи щом отвори очи, беше да погледне часовника си. Стрелките показваха девет и половина, нещо, което не го изненада. Дори мислеше, че е по-късно - беше си легнал към три часа, но заспа едва призори.
Стана и влезе по пижама в хола. За разлика от друг път, в цялата къща цареше необичайна тишина – телевизори, уредби, даже и портативното радио бяха изключени. Единствено от кухнята се чуваше тихия и монотонен шум на работещата миялна машина и се носеше приятна миризма от прясно изпечен кекс. Жена му, явно, чула затварянето на вратата на спалнята се появи от столовата.
„Радвам се, че все пак успя да поспиш. Сега ще ти приготвя една хубава закуска и докато се оправиш всичко ще бъде на масата. Кафе или чай? ”
„Този път кафе, но...”
„Знам, знам. Не „мръсна кафява течност”, както наричаш моето филтър кафе, а истинско еспресо с много каймак. Имаш го.”
„Благодаря ти, няма да се бавя.”, отговори той и се отправи към банята.
Взе набързо един душ, избръсна ...