Бъдни вечер във Веселата горичка

Трета финална част

Приказно фентъзи с хорър елементи                                                                                +16

Вещицата погледна към обличащия червеното си палто дядо Омраз и му каза:

- Не бързай с кмета. За него има още шанс.

- Аз ще му дам шанс, хо-хо-ха-ха-хра-хра... – засмя се дядо Омраз.

- Добре нека дойда с теб тогава?

- Добре, ще бъде забавно да работя с теб тази вечер! - дядо Омраз подаде ръка на вещицата и двамата станаха на бял дим, който влезе в печката, а от там премина през комина.

Кокалчо поде поредната песен и работника вече опиянен от виното запя пръв, после прегърнат от змея запяха тримата хорово:

- Вятърът навън стар кавал наду, песента му в сън Дядо Омраз я чу.

„Май съм закъснял“ –рече си тогаз и със бързата шейна бързо полетя. Зън-зън-зън, зън-зън-зън, чуй се сладък звън.

„Дядо Омраз, Дядо Омраз иде пак при нас, хей!“

Над къщичката в шейната на дядо Омраз се материализираха двамата с вещицата. Дядо Омраз хвана юздите и елените полетяха с шейната към градчето Светли дол.

В къщата на кмет Христо Ковачки празника беше приключил. Децата му бяха заспали с надеждата на сутринта дядо Коледа да им остави подаръци под елхата. Жена му също спеше, но кмета стоеше с чаша бърбън пред камината и гледаше притеснено. Той се притесняваше, че Барбадакис може да се разприказва за техните дела. Дела от които той бе получил тлъст дял, или поне така мислеше. И въпреки всички пречки на зелените движения, на министерството на екологията и водите, както и дори статута на горичката като природен резерват беше успял пребори, за да издейства разрешително за построяването на една писта и лифт от градчето до бъдещата писта. Но днес на Бъдни вечер всичко това можеше да бъде провалено, и тези мисли много го притесняваха. Не му даваха мира да заспи. Христо отпи поредната тежка глътка от прекрасния американски бърбън загледан в пукащите цепеници в камината, огъня жарко гореше, когато пепел от комина го заля и в стаята всичко стана в пепел и дим. Христо Ковачки изпусна чашата си с бърбън и се закашля шумно, а от дима се показа белобрадата физиономия на възрастен господин в червен костюм и червена шапка. След него се изправи и възрастна дама с черни дрехи. Очите ѝ светнаха за миг в зелено. Двамата гости му се ухилиха насреща, а стреснатия кмет каза учудено:

- Дядо Коледа и... Снежанка? – той потрепна когато двамата се засмяха страховито. Дядото извади огромна брадва от чувала на гърба си, по която имаше засъхнала кръв. Това накара кмета да се изплаши истински и той извади смартфона си почна да звъни на 112. Но вещицата му заши един шамар, след което му взе устройството с думите:

- Не стига, че си алчен, па си и страхлив. Язе съм вещицата от Веселата горичка, Мирудия Счесмопиритинова ме викат. А това е приятеля ми дядо Омраз. Той е третия брат на дядо Коледа.

- Божичко никога повече няма да пия бърбън... – промеца изплашения кмет, който тежко се стовари на дивана и сам си удари един шамар, последван от втори и каза: - Събуди се де, събуди се...

- Хо-хо-ха-ха-хро-хро не кмете, не спинкаш. – каза дядо Омраз и вдигна брадвата си, а кмета извика и вдигна предпазващо ръце. Тогава вещицата каза:

- Омраз, нека пробвам с добро? – дядото свали брадвата и погледна с

лукава усмивка кмета. Който вече си беше намокрил официалния панталон.

- Какво искате, пари ли? – попита Ковачки.

- Защо всички си мислят, че парите са най-търсеното нещо? – изръмжа насреща му дядо Омраз.

- Не, господин кмете, не тераме кинти. Сакаме справедливост! – каза вещицата. Тя извади два смачкани документа, като единия беше толкова стар, че беше на папирус. Кмета ги пое опита се да ги чете но и двата не можеше да ги разбере. Разчете обаче името на вещицата във втория документ - Мирудия Счесмопиритинова.

- Какво е това? -попита учудено кмета.

- Това са документи казващи, че Веселата горичка нивга не е била под контрола на вашето кметство или на държавата. Тъй, че язе и живущите във Веселата горичка сакаме веднага да спрете с желанието си да правите ски писта. Оти сам можете да се сетите, какво може да последва!

В края на огромния хол имаше бюро с лаптоп и копирно устройство. Вещицата издърпа документите от ръцете му и направи един летящ скок до там и набързо копира двата документа. След което даде копията на уплашения до смърт кмет. Докато чакаше копирането на вещерските документи дядо Омраз взе бутилката с бърбън и си наля една чаша. Изпи я на екс изплаквайки си устата с нея и каза:

- Не знам как дядо Коледа пие тези промити боклуци! - той остави чашата на масичката и промълви по скоро на себе си: - Местната домашна ракия си е друго нещо!

Дядо Омраз прибра огромната си брадва в чувала и се превърна в бял дим, вещицата го последва. Двамата минаха през комина и се материализираха в шейната на дядо Омраз.

На втория ден от Коледа кмет Христо Ковачки почука на хотелската стая на Барбадакис. Той отвори врата гледайки сънено и неразбиращо.

- Барбадакис отнемам ти концесията! – каза кмета подавайки му няколко листа хартия. Гръцкия концесионер взе документите погледна ги. Тогава си спомни вечерта във Веселата горичка, и ги разписа казвайки:

- Трябва да ми върне пари!

- Пари? Какви пари Барбадакис? Какви пари? – засмя се кмета и тръгна по стълбите на хотела.

Вечерта на втория ден от Коледа отново заваля сняг. Той се сипеше тихо, а измежду снежинките една шейна летеше и един ядосан старец държеше юздите ѝ. Шейната спря над къщата на кмет Христо Ковачки.

Кмета още не спеше, този път си беше сипал отлежала сливова ракия от на дядо му и четеше превода, който бе получил на документите на вещицата. Тогава зад него от камината пак се разнесе чад и дим, пушек и сажди. Ковачки се изправи изплашено, а пред него стоеше целя в сажди дядо Омраз тупайки се с едната ръка, и държащ огромната си брадва в другата ръка.

- Време е за твоите подаръци господин Кмет!

- Но аз отнех концесията, спрях проекта? – за мрънка Христо Ковачки, а дядото с брадвата облиза устни и очите му блеснаха в златисто-жълто.

- Не върна парите... – тогава дясната му ръка бе посечена до рамото. От там бликна кръв, а дядо Омраз отново се ухили и замахна отново, отрязвайки и другата му ръка. Кмета викаше с всички сили. Тогава дядо Омраз подуши въздуха. Миризмата която бе усетил, беше на сливова отлежала ракия. Видя бутилката и удари огромна глътка, докато безръкия кмет агонизираше. Дядо Омраз прибра шишето във вътрешния си джоб.

- Ако беше върнал парите на гърка сега щяхме да изпием тази бутилка заедно. – последния удар с брадвата отряза главата му. – А ти се полакоми и сега ще срещнеш създателя си.

Дядо Омраз го разфасова и го прибра в червения си чувал ставайки на бял дим. Белият дим мина през камината и през комина. После дядо Омраз и червеня му чувал се материализираха в шейната. Той хвана юздите и шейната се понесе в снеговитата коледна вечер...

Край на трета финална част

Костадин Койчев-Kovak

17.12.2023г.