11.05.1975г.
Днес останах сама в тази стая, пуста е без тебе, пуста и тиха. Ни звук, ни шум, ни вик, ни плач, ни дума, ни крясък. Без тебе е пусто, аз знам, щом отворя аз сутрин очи, до тебе да се събуждам желая, ала те няма, пусто е без тебе. Седнах с пеньоара на клатещия се стол, загледах се в стаята: на стената има картина еднa, рамката ù е златисто кафява, цветовете - топли, а стаята - студена. Есента дойде, а от теб и вест не получих. Окапаха листата, слънцето се скри, вече не се виждаха предишните игри, когато бе топло, когато бе лято, ала днес в полунощ събудих се аз от сън, видение, от което разбрах, че от теб вест ще получа и ето денят дойде. Отново на клатещия се стол Жасмин седна, обвита с одеяло пухкаво и меко, не можеше и полъх студен през него да влезе. Но ето, пощальонът позвъни на вратата, тя отвори старата дървена врата и поздрави пощальона, той ù подаде десет плика с писма и колет за нея, но какъв е този колет, че той ли ми го праща. Тя до камината се приближи, бавно ...